Не е ли време да сложим край на еврофондовете?
С наближаването на изборите за Европарламент всички претенденти ни пропагандират да гласуваме за тях, без да дават обещание нищо съответно. И без даже да адресират в прав текст сериозните тематики, които би трябвало да са предпочитани в предизборните диспути. Например – какво ще вършим с еврофондовете? За последното десетилетие еврофондовете се потвърдиха най-вече като източник на корупция и политическа лихва, а не на стопански напредък и нововъведения, каквато сякаш е тяхната концепция.
Дали няма да сме по-добре без тях?
Основният недостатък на еврофондовете е, че те вършат българския бизнес подвластен от държавно финансиране и покровителстване. А стандартите за държавно финансиране са по-ниски и контролът върху неговото консумиране - по-слаб.
Има няколко аргументи за по-ниските стандарти на страната спрямо частния бранш. На първо място, страната не се тормози от риск от банкрут. Особено що се отнася до еврофондовете, няма съществено значение дали даден план, за който е обещано финансиране (колкото и огромно да е то), се окаже неуспех от икономическа позиция. Държавата действително не носи финансов риск, тъй като тя просто преразпределя пари от данъкоплатците. Ако загуби пари от финансирането на даден план, тя може просто да вземе още. При еврофондовете тласъците са още по-извратени, тъй като парите, които се преразпределят, даже не са главно на българските данъкоплатци, а на немските, холандските и така нататък Така страната има още по-малък тласък от нормално да следи за съответното асимилиране на тези средства.
Поради всичко това финансирането от еврофондовете редовно се употребява за неефективни и губещи планове. По този метод, вместо да субсидират икономическо развиване (каквато сякаш им е идеята),
те субсидират икономическа застоялост
в дълготраен проект – тъй като се източват за губещи планове, реализирани доста постоянно от неконкурентни бизнеси с политически връзки. Големият проблем е, че през последното десетилетие българската стопанска система се пристрасти към еврофондовете като към опиат. Взимаш го и за малко изпитваш голямо наслаждение (симулира се някакъв стопански растеж), обаче, откакто свърши резултатът, те обгръща депресивно положение (растежът спада), по тази причина искаш още. Но колкото повече се друсаш, толкоз по-краткотрайно е удоволствието и би трябвало да взимаш от ден на ден и повече от опиата, с цел да повториш същия резултат. И по този начин, до момента в който не предозираш.
В България тези пороци на еврофондовете са в допълнение изострени от извънредно ниското качество на институциите и високото равнище на корупция. Всъщност съвсем несъмнено е, че самите еврофондове до доста огромна степен субсидират корупцията и злоупотребите с обществени средства в България, тъй като усилват размера на обществените пари, с които корумпираните политици разполагат. Спомнете си колко скандали, свързани със злоупотреби с европейски средства, сте чували единствено през последната година. Или даже през последния месец – да вземем за пример нашумялата в последно време история за къщи за посетители, строени с пари от еврофондовете, които вместо като туристически в действителност се употребяват като частни обекти.
Еврофондовете непосредствено субсидират точно сходни злоупотреби, тъй като съставляват
„ лесни “ пари, които би трябвало да бъдат напълно усвоени
в границите на закрепен интервал от време. Това е един от най-големите проблеми с еврофинансирането – това, което е най-важно при неговата оценка, не е успеваемостта на самото асимилиране (т.е. какъв брой действителна работа е свършена с него за данъкоплатците), а неговият мащаб (т.е. какъв брой пари са изхарчени). Затова е най-вероятно парите да се изхарчат некачествено, постоянно за пълненето на джобовете на държавни служители, политици и свързани с тях предприемачи.
През годините са провеждани редица журналистически следствия, както и стопански разбори, които ясно са посочили, че еврофондовете утежняват равнището на корупционни злоупотреби и затова имат по-скоро негативен, в сравнение с позитивен резултат върху икономическото развиване на дадена страна, тъй като избутват по-качествените частно финансирани други възможности. Някои от най-хубавите проучвания по тематиката са на Transparency International, Government Transparency Institute и Corruption Research Center Budapest.
Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че стопанската система става все по-малко конкурентоспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всичко се прави най-лесно с еврофондове… в случай че можеш да се докопаш до тях. И по тази причина всички бизнеси в секторите, където равнището на финансиране с европари е високо (това важи и за държавното финансиране по принцип), се научават да приоритизират квалифицирането за сходна държавна помощ вместо задоволяването на частните пазарни консуматори. Вместо в нововъведения и облекчаване на потребителско търсене
се влага в корупция и облекчаване на политически прищявки…
като да вземем за пример евтини жилища.
Но още по-големият проблем е, че това изостря проблемите с икономическото развиване на по-бедните страни в Европа като България. Колкото по-зависим става даден бранш от каквото и да е държавно финансиране, толкоз по-трудно му е да съществува без него и да се конкурира на равна нога със същите браншове в други страни на световния пазар. Финансирането на еврофондовете сякаш би трябвало да секне в един миг, когато стопанската система на България успее да реализира „ конвергенция “, т.е. да стане задоволително развита, с цел да е сравнима със Западна Европа. Но парадоксално, точно еврофондовете забавят този развой, като субсидират корупция и стопански неефективни бизнеси, които не биха оживели без тяхното финансиране. Всеки политик в България е наясно с всичко това, само че никой до момента не е посмял да заеме в действителност смела позиция по въпроса и да се разгласи за преустановяване на финансирането посредством европейските структурни фондове.
Преди се планираше след сегашния програмен интервал (траещ до края на 2020 г.) финансирането от еврофондовете да секне, само че към този момент е пределно ясно, че това няма да се случи, тъй като задачите надалеч не са реализирани и защото Брюксел
употребява еврофондовете като инструмент за въздействие
Най-голямата причина Брюксел да не е спрял парите за страни като нашата, е, че по този начин си купува поне отчасти смирение от родните ни политици. Нещо, което е извънредно скъпо в един все по-разединен и измъчен от вътрешни спорове Европейски съюз.
Затова жителите сами би трябвало да се борим за преустановяване на епидемията от разточителство и корупция, до която водят еврофондовете. Крайно време е някой да го каже в прав текст – еврофондовете най-много вредят на българската стопанска система – и да се бори за тяхното прекъсване. Това е главно условие за всеки политик с упоритости за позиция в Европейския парламент, в случай че желае да завоюва моя глас.
Дали няма да сме по-добре без тях?
Основният недостатък на еврофондовете е, че те вършат българския бизнес подвластен от държавно финансиране и покровителстване. А стандартите за държавно финансиране са по-ниски и контролът върху неговото консумиране - по-слаб.
Има няколко аргументи за по-ниските стандарти на страната спрямо частния бранш. На първо място, страната не се тормози от риск от банкрут. Особено що се отнася до еврофондовете, няма съществено значение дали даден план, за който е обещано финансиране (колкото и огромно да е то), се окаже неуспех от икономическа позиция. Държавата действително не носи финансов риск, тъй като тя просто преразпределя пари от данъкоплатците. Ако загуби пари от финансирането на даден план, тя може просто да вземе още. При еврофондовете тласъците са още по-извратени, тъй като парите, които се преразпределят, даже не са главно на българските данъкоплатци, а на немските, холандските и така нататък Така страната има още по-малък тласък от нормално да следи за съответното асимилиране на тези средства.
Поради всичко това финансирането от еврофондовете редовно се употребява за неефективни и губещи планове. По този метод, вместо да субсидират икономическо развиване (каквато сякаш им е идеята),
те субсидират икономическа застоялост
в дълготраен проект – тъй като се източват за губещи планове, реализирани доста постоянно от неконкурентни бизнеси с политически връзки. Големият проблем е, че през последното десетилетие българската стопанска система се пристрасти към еврофондовете като към опиат. Взимаш го и за малко изпитваш голямо наслаждение (симулира се някакъв стопански растеж), обаче, откакто свърши резултатът, те обгръща депресивно положение (растежът спада), по тази причина искаш още. Но колкото повече се друсаш, толкоз по-краткотрайно е удоволствието и би трябвало да взимаш от ден на ден и повече от опиата, с цел да повториш същия резултат. И по този начин, до момента в който не предозираш.
В България тези пороци на еврофондовете са в допълнение изострени от извънредно ниското качество на институциите и високото равнище на корупция. Всъщност съвсем несъмнено е, че самите еврофондове до доста огромна степен субсидират корупцията и злоупотребите с обществени средства в България, тъй като усилват размера на обществените пари, с които корумпираните политици разполагат. Спомнете си колко скандали, свързани със злоупотреби с европейски средства, сте чували единствено през последната година. Или даже през последния месец – да вземем за пример нашумялата в последно време история за къщи за посетители, строени с пари от еврофондовете, които вместо като туристически в действителност се употребяват като частни обекти.
Еврофондовете непосредствено субсидират точно сходни злоупотреби, тъй като съставляват
„ лесни “ пари, които би трябвало да бъдат напълно усвоени
в границите на закрепен интервал от време. Това е един от най-големите проблеми с еврофинансирането – това, което е най-важно при неговата оценка, не е успеваемостта на самото асимилиране (т.е. какъв брой действителна работа е свършена с него за данъкоплатците), а неговият мащаб (т.е. какъв брой пари са изхарчени). Затова е най-вероятно парите да се изхарчат некачествено, постоянно за пълненето на джобовете на държавни служители, политици и свързани с тях предприемачи.
През годините са провеждани редица журналистически следствия, както и стопански разбори, които ясно са посочили, че еврофондовете утежняват равнището на корупционни злоупотреби и затова имат по-скоро негативен, в сравнение с позитивен резултат върху икономическото развиване на дадена страна, тъй като избутват по-качествените частно финансирани други възможности. Някои от най-хубавите проучвания по тематиката са на Transparency International, Government Transparency Institute и Corruption Research Center Budapest.
Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че стопанската система става все по-малко конкурентоспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всичко се прави най-лесно с еврофондове… в случай че можеш да се докопаш до тях. И по тази причина всички бизнеси в секторите, където равнището на финансиране с европари е високо (това важи и за държавното финансиране по принцип), се научават да приоритизират квалифицирането за сходна държавна помощ вместо задоволяването на частните пазарни консуматори. Вместо в нововъведения и облекчаване на потребителско търсене
се влага в корупция и облекчаване на политически прищявки…
като да вземем за пример евтини жилища.
Но още по-големият проблем е, че това изостря проблемите с икономическото развиване на по-бедните страни в Европа като България. Колкото по-зависим става даден бранш от каквото и да е държавно финансиране, толкоз по-трудно му е да съществува без него и да се конкурира на равна нога със същите браншове в други страни на световния пазар. Финансирането на еврофондовете сякаш би трябвало да секне в един миг, когато стопанската система на България успее да реализира „ конвергенция “, т.е. да стане задоволително развита, с цел да е сравнима със Западна Европа. Но парадоксално, точно еврофондовете забавят този развой, като субсидират корупция и стопански неефективни бизнеси, които не биха оживели без тяхното финансиране. Всеки политик в България е наясно с всичко това, само че никой до момента не е посмял да заеме в действителност смела позиция по въпроса и да се разгласи за преустановяване на финансирането посредством европейските структурни фондове.
Преди се планираше след сегашния програмен интервал (траещ до края на 2020 г.) финансирането от еврофондовете да секне, само че към този момент е пределно ясно, че това няма да се случи, тъй като задачите надалеч не са реализирани и защото Брюксел
употребява еврофондовете като инструмент за въздействие
Най-голямата причина Брюксел да не е спрял парите за страни като нашата, е, че по този начин си купува поне отчасти смирение от родните ни политици. Нещо, което е извънредно скъпо в един все по-разединен и измъчен от вътрешни спорове Европейски съюз.
Затова жителите сами би трябвало да се борим за преустановяване на епидемията от разточителство и корупция, до която водят еврофондовете. Крайно време е някой да го каже в прав текст – еврофондовете най-много вредят на българската стопанска система – и да се бори за тяхното прекъсване. Това е главно условие за всеки политик с упоритости за позиция в Европейския парламент, в случай че желае да завоюва моя глас.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ